Миналата седмица в събота телефона иззвъня рано рано. Току що бяхме станали и чухме, че имаме съобщение от Колчо (съпругът на сестра ми). В съобщението си молеше да върнем обаждането като станем. Така се случи обаче, че тъкмо прослушахме обаждането и седнахме да пием по глътка кафе и телефона както по-горе писах иззвъня. Беше сестра ми. Помоли ме да отидем да ударим рамо, защото предния ден бяха извикали човек да отреже клоните на дърветата в двора им. Естествено се накачулихме на колата и скокнахме да ударим рамо.
След около час и половина бяхме там. Гледката, която заварихме беше интересна. Целия двор беше в нарязани клони, с листата, с малки клонки и всичките му екстри. Сестра ми, Кольо и Данчето бяха отнесли вече една част от клонака. Колчо беше нарязал по-едрите неща, но имаше още много. Кольо изглеждаше отчаян, защото големите клони нямаше как да ги нареже и пренесе сам. Изглеждат леки, с листенца, но всъщност са си прилично тежки. Направихме една “стройна” организация и започнахме да действаме.
Това, което ми направи впечатление беше, че Кольо ми обясни, че клоните, които ще хвърляме трябва да се подредят до пътя с листата навътре. Това е изискване на общината им, защото след изрязването и пренасянето следва обаждане до общината, с което ги уведомяваш, че на адреса Х трябва да бъдат извозени клони, които са планирано нарязани и като причина се изтъква сигурността – възможност от счупване при силен вятър, надвиснали над покрива клони, изсъхнали високи клони. Абе измислили са го хората не си играят. Много се чудих за какво й е на общината да ходи и да събира сухи клони… Ей тъй хрумнало им и да ходят да събират на хората “боклуците”…, а то се оказа, че всяка крушка си имала опашка – минават преработка и оставят клоните и листата в състояние близко до стърготини и ги слагат за компостаж. Като загние хубаво компоста след година или няколко месеца ще си имат тор, с която поддържат градинките, а може да им трябва и за други цели, но всичко е естествено. Има хора извън големите градове, които си правят сандъци за компост и така си поддържат градините. Всичко да е природо-целесъобразно!
Та подредихме клоните със стеблата към улицата. Кольо искаше да хвърли и по-големите, но му казах, че няма да се усети колко дърва ще излязат. И наистина според мен излезе близо една корда, което си е количество. Спестяваш си около 80-100 долара, което всъщност изплаща парите, които си дал на този, който ги е рязал.
Машинарията доста бързо ги окастри и стана една прилична купчина дърва, от които имаше по-тънки ставащи за подпалки и такива, които в оригинал си стават за горене.
След като приключихме с дървата преминахме към фазата трапеза. С две думи приготвиха се едни ми ти пържолаци, салати (малати). След това се случи една софра и си изкарахме един доста приличен барбекю момент.
Цялото ми тяло беше на кеф заради физическата работа, която беше свършило и усетих една благина, която мнооого отдавна не бях усещал. Друго си е да се поразкършиш юнашката 😉
И така де…вечерта приключи към 2 часа посред нощ, когато по живо по здраво се прибрахме в Монреал и малкия сив котарак ни очакваше гладен като хрътка…
Ей повече такива дни да има…
