Преди седмица си продадох Аудито.
Ама хубаво Ауди беше! Имахме си го от 2008-а с кратко прекъсване.
Тежка немска машина – модел 100, Куатро. Абе пушка – огромно нещо, с 2.8 двигател. С мъка го продадохме, но все пак ни трябва друга кола, защото Аудито беше 93-а, а аз не съм от тези, които разбират от двигатели и изобщо от нищо по колата. Най-монтажните ми способности са да си проверя маслото, да си налея бенДзин и да карам, да си напомпЪМ гумите и евентуално, ако нещо спре да работи и може да се реши с „Мамата“… Та мисълта ми е, че такава стара машина си иска своето. Не е гаранция, че и нова да имаш пак няма да сгъне, но се предполага, че по-новата машина си е по-нова машина…
Ще видим с какво ще се похваля скоро.
И кола да търсиш не е лесно. Ходиш, гледаш, чудиш се дали е твоята…обикаляш, гледаш…бе гадост! Е не е чак де. В крайна сметка я има и тръпката, кое ще е следващото возило, а то идва само колкото и да го търсим. Ей тъй на, изниква си от нищото. Или поне при мен е било така винаги досега 🙂
Дано и да продължава тази тенденция.
Аз съм голямо момче и малките коли нещо не ми понасят, но пък големите горят повече и аз съм мега объркан! Направо не знам! Ама ще узная скоро де. 🙂
Днес съм си харесал един автобус Нисан и ще ида да го видя, че мога и на маршрутка да го направя. Айде, ще се похваля скоро…живот и здраве да е! 😉
Къде ми е новата кола?!
