Имаше някакъв лаф – началото на края или края на началото… Нещо такова безсмислено малко, но като се замислиш, колкото и безсмислено да е пак си има смисъл. Та и аз така ще започна – в началото с безсмислени и тъпи постове, които надявам се да си ошлайфам и да започна да си коментирам в последствие, ако трябва и сам… Е надявам се, че все някой ще прочете глупостите, които пиша, а може да му допаднат, а току виж след милион години мога да казвам „Ееее баси, тоя БЛОГ ми донесе ПулицърЪТ!“ За какъв Пулицър говоря след като идея нямам от журналистика, но както и по-горе казах (писах) това блоГче в началото може би ще клони към безсмислие по простата причина, че всяко начало е трудно, а ние не сме от тези дето да си дават зор и търсим най-малкото съпротивление.
Сега даже мисля да си пусна едно любимо парче, което да ме въодушеви и да се разпиша и да завзема Инет пространството със страшна сила. Няма да си я държа в тайна обещавам. Ето на послушайте и вие пък може и да ви хареса 😉
БарбраАн – може би едно от най-нетипичните парчета на моите приятели от Блайнд Гардиън.
Да та да продължа по същество. Надявам се не е против правилата да си пренеса тук малко старо творчество качено в един друг небезизвестен български блог. Не го правя по друга причини ами ще ми е тъжно, ако ги оставя там самотни, а и в крайна сметка са си мои – ‘Що да не си ги взема нали така?!
Като започна ново творчество тук ще Ви уведомя съвсем официално и разбира се писмено. Засега ще Ви оставя със старите ми писания. Писанията на БАЛБИ (BALBI) дето се казва не са шега работа и не са кой знае какво, така че ако не ви се чете не четете. То стана малко като „Не пипай тази книга“ ама така си ми дойде от вътре! 😉
Приятно четене и Кийп ин Тъч!
