Чак и аз се зачудих защо спрях да пиша в този блог.Ами по много причини. J На първо място имам още един блог, в който пиша – този за имиграцията, хванах се с неща, които са малко множко, но трябва да се свършат, а на всичкото отдолу нещо напоследък не ми се и седи пред компа. Правя го с леко нежелание. Не знам що така се получава, но е факт.Преди седмица-две бяхме на Рожден Ден на племенника ми Пешко. Голям е тоз’ пич. Няма такъв. Дай му „Колите”, МакКуин и т.н. и не го закачай повече. И тъй като има добра вуйна, тя взе, че му приготви торта „МакКуин”. Малкия си падна на пъпа и направо се размаза. То като цяло РД-то беше тематично за Колите де. Към края на рождения ден, като си тръгнаха гостите отидохме на една разходка покрай реката. Направихме страхотни снимки и обещавам, че АКО не ме ДОМЪРЗИ ще кача няколко да споделя с вас.
Тъпо ежедневие му се вика на това. Че даже ни забраниха и нета в офиса, мхмм…ей тъй да ни е гадно, а и явно са усетили, че на мен не ми се нети (баси глагола нов), но гледам повечето ми колеги са изпаднали в дива абстиНЕТция. ТресЪт се яко! Няма фейзДУДУК, няма мейлз, няма нищо. Само бачкане. То принципно на работа се ходи с такава идея – да се работи и да ти плащат, за което, но тук положението е малко по-различно! 😉 Положение с елементи на разсъждение.
Даже и писането не ми върви нещо. Ама ще тръгне – няма де да ходи много. Малко да се стабилизира времето да се види що ще е – зима или есен и нещата ще се пооправят, но дотогава ще бъдем плътно в есенна умора и това си е! Нема лабАаО! И тъй! Малки, големи и още по-големи, които четете този неВЕРОЯТЕН блог J отбивайте се по-често и си четете със здраве. Вярвам, че отново ще ме налегне творческия процес и тогава ще изкъртим!
;)Направо даже може следващото „До Чикаго и назад двестагодини по-късно“ да напиша! 🙂 Сега казвам със здраве и мисля да си пусна музика и да хоризонтирам!
