Човека е ненаситно същество, но понякога си давам сметка колко малко трябва на човек, за да се почувства щастлив и да се усмихне.
Качихме го, покатерихме го…и работи… Обикновено не съм човек, който се поддава на екипна работа, но се убеждавам, че просто всичко си зависи от екипа. АКО екипа е готин и работата върви, ако работата върви и си виждаш резултатите на осмисляне и преглеждане нощ след нощ…е те тогава може да се почувстваш щастлив и усмихнат. А екипа беше, а и продължава да е Номер 1!
Всъщност моята роля в цялата история е по-скоро идеологична отколкото техническа. Техническата работа я свършиха Док и Илиянски. Текстописката беше Кака… Но идеята беше обща и днес като видях сайта качен на точния адрес и ми стана едно благо благо! 😉
Искам да благодаря и на тримата за упоритата работа! Благодаря ви приятели! Радвам се, че ви има!
А това на което се радвам е http://www.brm-bg.org …
Е да живей труда дет са вика!
P.S. Години след това трябва да напиша този послепис и той е малко тъжен всъщност, тъй като форумът вече го няма, по една или друга причина. Ноо това е положението! Важното е емоцията при създаването! 🙂
